Салата "Септември" с айсберг, круши и карамелизирани орехи

Лека и вкусна салата за мързеливите дни, предшестващи есента.

Продукти:

1 х средно голяма айсберг

2-3 х узрели, но все още твърди круши

1-2 шепи орехи

захар, сол, лимон и зехтин

Айсбергът се накъсва на малки парченца, орехите се трошат на дребно (не прекалено) и се карамелизират в разтопена захар. Крушите се нарязват на кубчета и заедно с изстиналите, карамелизирани орехи се добавят към айсберга. За дресинг аз изстисквам половин лимон и добавям зехтин, сол и черен пипер на око (тествайте салата за да не я пресолите).

По други блогове и форуми съм чела, че малко настъргано синьо сирене и стафиди обогатяват вкуса, което бихте могли да тествате, ако ви се експериментира и имате нужните продукти :)

От мен- бон апетит!

Екопътека "Видимско пръскало" и Гложенски манастир

Макар и едва в средата на май туристическият сезон вече бе открит с разходка из парк Централен Балкан в резерват Северен Джендем. 
Екопътеката, която посетихме  този път носи името на реката, чието течение следва, а именно р. Видимска и Видимската екопътека. 
Също тъй пищна като Екопътека Бяла Река, Видимската екопътека проправя пътя си през живописна гора, за да изведе любителите на природата до мястото, от което се открива гледка към втория по височина водопад в България-Видимското пръскало.

И макар гледката на водопада да е кулуминацията на прехода, не по-малко вълнуваща се оказва самата пътека, която представлява живописен черен път, който лъкатуши през гъста гора, движейки се успоредно на реката. Наклонът е минимален, а денивелацията почти не се усеща, освен във финалната права. Самата река е невероятно красива, с множество естествено образувани вирчета и наистина невороятно оформени речни камъни и скали.
Самата пътека е много приятна за разходка и е подходяща и за семейства с деца, както и хора, които като цяло не са подготвени за по сериозни преходи. Дължината на посока е около 6,5 км (около 13 км отиване и връщане) с начална точна ВЕЦ Видима, гр. Апилци до първата площадка, от която се открива гледка към водопада. До подножието на водопада се стига по тясна пътека дълга около 1,5 км, но дотам нашата група не стигна. В заключение мога само да кажа, че разходката по този маршрут си заслужава. Дори да не стигнете до водопада, енергията на мястото е несравнима!

Друга интересна дестинация в региона са Крушунските водопади, както и Гложенския манастир, през който ние минахме на връщане към София. Разстоянието от Троян до манастира е около 80 км., но отбивката наистина си  струва. 
Самият манастир се намира високо в Тетевенския Балкан, разположен на скалиста тераса, което му придава величие и достолепност. До него се стига с кола по сравнитено тесен, асфалтиран път. При хубави дни гледката от манастира е невероятна!

снимка източник: тук

Снимки: личен архив & Мартин Недельов

Сурови бонбони за всеки повод. И без повод.. :)

Мотивирана от рождения ден на брат ми преди няколко дни, реших да приготвя отново от любимите ми сурови бонбони. 

Рецептата взаимствах преди повече от две години от  блога на Маги Пашова.

Дали ще си направите малки тортички или бонбони, зависи само от вас и конкретната ситуация.
За основа на десерта са използвани ядки (в моя случай сурови бадеми и орехи), фурми, стафиди, както и счукани какаови зърна. Аз винаги, предварително накисвам ядките за 6-8 часа преди да ги сложа в блендъра, а и като цяло преди всяка консумация (защо се прави това, може да прочетете тук). След като ядките са смлени, добавям на око стафиди и фурми, и малко счукани какаови зърна, докато се получи смес, достатъчно пластична за да може да бъде оформяна с ръце. 

За топинга (който между другото е толковаааа вкусен, че едва оцелява до реалната си дестинация : )) !!) е необходимо от любимото ми сурово пресовано кокосово масло, малка лъжичка мед, малко лимонов сок, кокосови стърготини и семена от чия. 
Всички съставки се смесват в блендъра, след което с получената смес се гарнират бонбоните. 
Направените бонбони/кексчета се оставят отново в хладилника за да стегнат за около час-два преди да бъдат сервирани. 

Остава само подходящата компания за дегустацията и радостта от резултата е пълна ! :)


P.S.: За основата може да използвате различни ядки (важното е единствено да са сурови). Може да добавите и малко настърган натурален шоколад, или пък червени боровинка, сушени смокини, или други сушени плодове. За топинга- дори и да нямата кокосови стърготини, резултатът оново е вкусен. Лимоновият сок, медът, както и чията към кокосовото масло обаче са наистина важни за да се постигне мняяяямммм-ефектът, за който вече споменах :)
Десертът се държи в хладилника до непосредствената консумация, тъй като топинга се "разкашква", ако е прекалено дълго на стайна температура.