Първа спирка на пътешествието ни в последните летни дни на годината беше Велинград или по-точно неговия пазар. Както всяка неделя по същото време- суматоха, хора, животни, блъскане и викове. Направо свят да ти се завие! Сергиите отрупани с всевъзможни джаджи, като се започне от сватбени рокли, преминем през плюшени играчки втора ръка и стигнем до плод-зеленчук. Лудницата беше пълна, а желанието за бягство след 15-тата минута осезаемо!
След като похапнахме доволно топли милинки с боза...
..продължихме в посока Разлог, в околностите на който бяхме резервирали хотел. Въоръжена с камера, под звуците на българска музика от радио "Благоевград" и много добро настроение започнах с голямото щракане. Доста от снимките са правени в движение, през заден автомобилен (каручков) прозорец със собствео мнение (демек- ще се отварям и затварям, кога ми душа сака!), затова и странните марсиански отражения по някои от тях..
Първият ден на нашата екскурзия приключи със сауна и обилно похапване, а гледката от апартамента ни, макар и претоварена от никому ненужни, празно-стоящи хотели, заслужаваше похвала.
Вторият ден започна с намръщено небе и въпроси "ще вали ли или не?", "към Разлог или към мечките?". В крайна сметка се решихме за мечките. Паркът им се намира на 12 км. от град Белица, област Благоевград. До него се стига и с кола, но пътят си е истинско предизвикателство и за опитен шофьор-повече дупки отколкото асфалт. В крайна сметка с нашата "каручка" :) се дотътрихме до табелата, показваща маршрута до информационен център 2 и оттам пеша.
Скоро се изправихме лице в лице или по-точно муцана в муцуна с първите обитатели на парка. Бившите танцьори и танцьорки живеят на групи по двама, разделени в няколко сектора. Някои от мечетата са били подлагани с години на тормоз и са доста болни, и изстрадали. Самият парк е основан през 2000 година с подкрепата на организация Четири лапи и фондацията за защита на животните на Бриджит Бардо. Понастоящем паркът предоставя убежище за над 20 мечки, спасени през последните 13 години на територията на България и Сърбия. Мечетата могат да бъдат видени от много близко разстояние, гризейки ябълки и цели дини, или търкайки козината си по някое от дърветата. Единственото, което разваля пейзажа са високите телени огради, които делят посетителите от мечовците и превръщат снимането в истинско мъчение. Както и да е! Респект за хората, заети с грижите за мечетата и тези, които все още издирват и се борят за спасяването на други техни събратя, сполетени от същата участ.
И така изпълни ли плана за деня, решени да прекараме истинаска!, мързелива (сиреч пенсионерска) почивка и водени от стомасите си, поехме отново към хотела за да събираме сили за нови подвизи :)
Край на част 1
No comments:
Post a Comment