Салата "Септември" с айсберг, круши и карамелизирани орехи

Лека и вкусна салата за мързеливите дни, предшестващи есента.

Продукти:

1 х средно голяма айсберг

2-3 х узрели, но все още твърди круши

1-2 шепи орехи

захар, сол, лимон и зехтин

Айсбергът се накъсва на малки парченца, орехите се трошат на дребно (не прекалено) и се карамелизират в разтопена захар. Крушите се нарязват на кубчета и заедно с изстиналите, карамелизирани орехи се добавят към айсберга. За дресинг аз изстисквам половин лимон и добавям зехтин, сол и черен пипер на око (тествайте салата за да не я пресолите).

По други блогове и форуми съм чела, че малко настъргано синьо сирене и стафиди обогатяват вкуса, което бихте могли да тествате, ако ви се експериментира и имате нужните продукти :)

От мен- бон апетит!

Екопътека "Видимско пръскало" и Гложенски манастир

Макар и едва в средата на май туристическият сезон вече бе открит с разходка из парк Централен Балкан в резерват Северен Джендем. 
Екопътеката, която посетихме  този път носи името на реката, чието течение следва, а именно р. Видимска и Видимската екопътека. 
Също тъй пищна като Екопътека Бяла Река, Видимската екопътека проправя пътя си през живописна гора, за да изведе любителите на природата до мястото, от което се открива гледка към втория по височина водопад в България-Видимското пръскало.

И макар гледката на водопада да е кулуминацията на прехода, не по-малко вълнуваща се оказва самата пътека, която представлява живописен черен път, който лъкатуши през гъста гора, движейки се успоредно на реката. Наклонът е минимален, а денивелацията почти не се усеща, освен във финалната права. Самата река е невероятно красива, с множество естествено образувани вирчета и наистина невороятно оформени речни камъни и скали.
Самата пътека е много приятна за разходка и е подходяща и за семейства с деца, както и хора, които като цяло не са подготвени за по сериозни преходи. Дължината на посока е около 6,5 км (около 13 км отиване и връщане) с начална точна ВЕЦ Видима, гр. Апилци до първата площадка, от която се открива гледка към водопада. До подножието на водопада се стига по тясна пътека дълга около 1,5 км, но дотам нашата група не стигна. В заключение мога само да кажа, че разходката по този маршрут си заслужава. Дори да не стигнете до водопада, енергията на мястото е несравнима!

Друга интересна дестинация в региона са Крушунските водопади, както и Гложенския манастир, през който ние минахме на връщане към София. Разстоянието от Троян до манастира е около 80 км., но отбивката наистина си  струва. 
Самият манастир се намира високо в Тетевенския Балкан, разположен на скалиста тераса, което му придава величие и достолепност. До него се стига с кола по сравнитено тесен, асфалтиран път. При хубави дни гледката от манастира е невероятна!

снимка източник: тук

Снимки: личен архив & Мартин Недельов

Сурови бонбони за всеки повод. И без повод.. :)

Мотивирана от рождения ден на брат ми преди няколко дни, реших да приготвя отново от любимите ми сурови бонбони. 

Рецептата взаимствах преди повече от две години от  блога на Маги Пашова.

Дали ще си направите малки тортички или бонбони, зависи само от вас и конкретната ситуация.
За основа на десерта са използвани ядки (в моя случай сурови бадеми и орехи), фурми, стафиди, както и счукани какаови зърна. Аз винаги, предварително накисвам ядките за 6-8 часа преди да ги сложа в блендъра, а и като цяло преди всяка консумация (защо се прави това, може да прочетете тук). След като ядките са смлени, добавям на око стафиди и фурми, и малко счукани какаови зърна, докато се получи смес, достатъчно пластична за да може да бъде оформяна с ръце. 

За топинга (който между другото е толковаааа вкусен, че едва оцелява до реалната си дестинация : )) !!) е необходимо от любимото ми сурово пресовано кокосово масло, малка лъжичка мед, малко лимонов сок, кокосови стърготини и семена от чия. 
Всички съставки се смесват в блендъра, след което с получената смес се гарнират бонбоните. 
Направените бонбони/кексчета се оставят отново в хладилника за да стегнат за около час-два преди да бъдат сервирани. 

Остава само подходящата компания за дегустацията и радостта от резултата е пълна ! :)


P.S.: За основата може да използвате различни ядки (важното е единствено да са сурови). Може да добавите и малко настърган натурален шоколад, или пък червени боровинка, сушени смокини, или други сушени плодове. За топинга- дори и да нямата кокосови стърготини, резултатът оново е вкусен. Лимоновият сок, медът, както и чията към кокосовото масло обаче са наистина важни за да се постигне мняяяямммм-ефектът, за който вече споменах :)
Десертът се държи в хладилника до непосредствената консумация, тъй като топинга се "разкашква", ако е прекалено дълго на стайна температура. 

Сьoмга с медено-горчичен сос и зелени аспержи със сос от синьо сирене

И ето, че днес отново ми дойде музата за готвене! 
Обикаляйки щандовете на хранителния магазин вчера, бях привлечена от свежия цвят на връзка зелени аспержи. 
Не му мислих много, особено поглеждайки замразената съомга в кошницата.
И ето днес радостта за сетивате е факт! :)
За съомгата, изпечена за около 25 мин. в алуминиево фолио на 200 градуса фурна, подготвих сос от дижонска горчица, сокът на половин лимон, половин чаена лъжичка соев сос и още толкова мед. 
За аспержите направих набързо малко сос със синъо сирене и заквасена сметана.
Резулстатът беше за облизване на пръсти, а съставките и начина на приготвяне - по-долу :)

- съомга- дълбоко замразена (аз купувам от кутиите с по два стека вътре)
- връзка зелени аспержи
- 40 грама синъо сирене
- 20-30 грама заквасена сметана  (супена лъжица и половина)

За соса: половин лимон, дижонска горчица, соев сос, мед, сол и черен пипер

Включвам фурната да се загрее до 200, като през това време подготвям съомгата като я осолявам и поръсвам с черен пипер двустранно (най-добре е преди това съомгата да е постояла 10-ина минути в топла вода за да се по-размрази). Накрая я овивам в алуминиево фолио, така че да е добре запечатана от всички страни (като плик за писмо) и я слагам да се пече за 25-30 мин.

Докато съомгата е във
фурната измивам 
аспержите и го поставям да се 
задушат на пара за 7-10 мин. в 
<=ето това 

Доколкот прочетох в интернет, другата възможност е варене за около 4-5 мин или печене.
Аз предпочитам задушаване, за да запазя колкото е възможно повече от ценните елементи на зеленчука.
Що се отнася до зелените аспержи- добре е те да не бъдат дебели, а по тънки и нежни, тъй като обелката не дебелите аспержи е доста твърда и трябва да се обели.

Сосовете ги правя на око.
За аспержите: начупвам малко синьо сирене в тиган и го оставям да се разтопи. Добавям и заквасената сметана за да се получи хомогенна смес, като внимавам да не загори!! Добавям черен пипер и сол (но малко тъй като сиренето е доста солено) и разбъркавам. Сосът при загрят тиган е готов за 3-4 мин. Тъй като аз го пресолих, добавих в последствие и малко прясно мляко.

Сосът за съомгата го правя като в малък съд смесвам: една чаена лъжичка дижонска горчица, изстисквам полови лимон, добавям няколко капки соев сос и накрая половин чаена лъжичка мед. Накрая малко сол и черен пипер и дресинга е готов! :)

Та това беше моето вкусно, неделно изкушение! :) 
Време за приготяне: 30 мин.

Бон Апетит! 

Как се готви брюкселско зеле?

Това се питах и аз преди няколко дни, след като спонтанно реших да купя един пакет от този сравнително непознат за мен зеленчук.

Не мога да кажа, че успях да намеря особено разнообразни рецепти е интернет, а на всичко отгоре дори и съществуващите ми бяха малко размити.
Предполагам, причинта затова е непопулярността на този зеленчук в България. 
Да, вкусът определено е особен, специфичен. На мен лично обаче ми допада. 
Дали като лека вечеря или като гарнитура към основното ястие, брюкселското зеле определено може да внесе разнообразие в менюто.
А ето и как го приготвям аз:

Продукти за две порции (гарнитурни):

брюкселско зеле около 250 гр. (в Лидл се продава на пакети от половин кг)
6-7 печурки
сушени (чери) домати (може и сушени домати в марина или дори пресни чери томати, които обаче трябва да се добавят накрая, минута преди да се свали тиганът от котлона)
подправки (сол, черен пипер)
1-2 лъжички соев сос
сокът на половин лимон
магданоз

Брюкселското зеле се почиства като се отстраняват 1-2 от горните листенца и се измива добре, след което се нарязва наполовина. Гъбите се измиват и режат на шайби. 

В тиган се загрява малко мазнина. Аз лично използвам за готвене само кокосово масло, тъй като обикновеното олио при нагряване става вредно и тежко за организма, докато кокосовото масло е по-устойчиво при термична обработка. Повече информация може да намерите например тук.

Зелето, гъбите и сушените домати се запържват при средно висока температура за около минута, след което се добавя малко вода и се покрива с капак. Идеята е зеленчуците да се задушат и омекнат, което става за около 10 мин, Отвреме навреме е добре да се разбърква сместа и да се добави сол и черен пипер. 

Около 2 мин преди да махна тигана от котлона, добавям лъжичка соев сос (на око, като внимавам  обаче да не прекаля, защото става много солено) и съвсем накрая ситно нарязания магданоз.

При сервирането се овкусява с лимонов сок и воала! :)
Добър апетит! 

Вегетариански канелони, пълнени с патладжан и гъби

Нещо вкусно, ама наистина мнооого вкусно за любителите на различните вариации на пастата, са пълнените канелони. 
За разлика от най-известната рецепта за канелони със сос болонезе, тази по-долу е за вегетариански (но не вегански) канелони пълнени с зеленчуци, в нашия случай- патладжани и гъби.
Приготвянето е лесно, отнема около 40 мин. подготовка на сместа и после около 50 мин. печене на самите канелони. 
Резултатът наистина си заслужава!

Необходими продукти:

1х кутия канелони
2х средно големи патладжана
7-8 средно големи пречурки
1х глава лук
1х шише доматен сос (около 400 гр.)
кашкавал
подправки



Приготвяне:

Патладжаните се нарязват на кръгли шайби, овалват се от двете страни със сол и се оставят да се "изплачат" около 15 мин.
През това време гъбите се измиват и нарязват на малки кубчета.
След като патладжаните пуснат сока си, се измиват добре и се нарязават на кубчета.

Лукът се нарязва на ситно и се запържва на слаб огън в по-дълбок тиган.
Нарязаните гъби и патладжан се добавят към запържения лук в тигана. 
Всичко се задушава добре в тигана, докато омекне, след което се осолява и овкусява. Аз лично добавям червен и черен пипер, чубрица и съвсем мако къри. 
Когато плънката е готова (около 10-15 мин. с капак и разбъркване отвреме-навреме), към нея се добавя малко от доматения сок за вкус и се разбърква добре. Сокът не трябва да е прекалено много за да не стане плънката прекалено течна. 

Фурната се загрява на 200 градуса. 
През това време с малка лъжичка канелоните се пълнят и нареждат в правоъгълна тава.
Тиганът, който сте използвали за плънката може да се използва за да загреете набързо доматения сос и да го овкусите (сол, черен пипер, чубрица).
С него се заливат канелоните, тавата се покрива с алуминиево фолио и се оставя на 200 градуса за 40 мин.
След като измине това време тавата се вади, фолиото се маха, а канелоните се поръсват обилно с настърган кашкавал. Тавата се връща отново във фурната за около 5-10 мин, докато се разтопи кашкавала.

След това ви остава само да имате търпение докато създадената вкусотия поизстине и да внимавате да не си изядете пръстите, докато ги облизвате :)

Салата с жито

"Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят.

Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която като влезе в организма на човека ,се превръща в кинетическа.

В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.  Житното зърно е емблема на човешката душа."

Петър Дънов

И ето една рецепта, която бих искала да споделя.

Описаната салата се появи като резултат от спонтанния ми глад за жито и желанието "да не  е съвсем постно", но в същото това време здравословно.

Продукти за 2-3 порции:          

1 чаена чаша жито

1 връзка магданоз

1 домат

 сирене

 стафиди

 За дресинга:

 Един лимон, зехтин, дижонска горчица,  сол и черен пипер 

Приготвяне:

Житото се сварява и към него се прибавят ситно нарязаният магданоз и домат. Приготвя се дресинг от сока на един лимон, чаена лъжичка дижонска горчица, зехтин, сол и пипер. Дресингът и стафидите (количество по лична преценка) се добавят към житото и всичко се разбърква добре. Добавя се натрошено сирене, както и натрошени ядки (например орехи) при желание.

Освен на салата житото би могло да се консумира и като закуска с добавена лъжица мед и настъргани ябълки например.

Bon Appétit! 

Вегетариански бобени кюфтенца

И ето рецептата, по която съм се запалила в последните седмици. Отново лесна, бърза и вкусна. Точно от любимите :)
Признавам - "откраднах" я.., или по-точно казано, вдъхнових се за нея след едно посещение в Слънце и Луна, където опитах подобен шницел, само че вегански.
След 1-2 опита смея да твърдя, че кИфтенцата ми се получават не само на вкус, а и на форма :)

Съставки за (7 броя кюфтенца):

1 х консерва червен боб Кидни 260 гр. (аз купувам готов за консумация червен боб от Лидл или нахут в бурканче от ДМ, като понякога ги смесвам )
1 х яйце
2 х средно големи, печени червени чушки
подправки, галета

Как се прави:

Бобът се изплаква добре, след което се намачква докато се получи хомогенна смес. Добавя се разбитото яйце и ситно нарязаните печени чушки. Добавят се обилно подправки. Аз слагам сол, черен и червен пипер, къри и много чубрица. Сместа се обърква добре и се добавя галета на око за да "стегне" и да не е прекалено течна (първите ми 2 опита бяха без галета и макар да се получи вкусно, кюфтенцата се разпадаха в тигана). Цялата смес се разбърква добре, а кюфтенцата се оформят с ръце в желаната големина. Пържат се на среден до силен огън като се обръщат внимателно. Аз лично използвам само кокосово масло като мазнина и го препоръчвам с две ръце.
Кюфтенцата се запичат бързо (2 мин. на страна) затова трябва да не ги оставяте дълго в тигана.

Bon Appétit!

Randy Crawford

Обикновен петъчен, работен ден. Погледът в монитора, слушалките на ушите.Youtube върти парче след парче, налучквайки музикалните ми предпочитания с прецизна точност.
Свършва поредното парче. Концентрирала съм се върху работата и ми трябват няколко секунди преди да реализирам, че тече реклама. Тъкмо се каня да погледана към другият монитор и да превключа, и О, ЧУДО!! Най-неочаквано един прекрасен, познат глас..!?
Randy Crawford изпълва сърцето ми!! Поглеждам екрана и установявам, че песента е саундтрак към течащата реклама. Заглеждам се. Следващият половин час усмивката не слиза от лицето ми, а денят минава с гласът на Ранди.. :)

TransferWise - парични преводи в чужбина

Причината да напиша този пост е възмущението ми от обирджийските практики на нашите, а и на чуждите банки. Съвсем наскоро останах приятно втрещена, когато за превод на 76 евро от българска към италианска банка, ми се наложи да платя 26 евро такса. На въпроса "защо таксата е толкова висока и несъобразена със сумата, която превеждам", получих повдигане на раменете. Наясно съм, че работещите в банковата система спазват определени правила, над които нямат особено влияние, но все пак подобни такси за преводи са си чисто изнудване.
Както и да е. След като преглътнах горчивата хапка се поразрових за да потърся алтернативи и в крайна сметка попаднах на нещо интересно. Платформа, която се казва TransferWise и работи с минимални комисионни за превод на пари към чужди банки, a валутния курс е по-добър от предлагания от местните институции и обменни бюра.
Онзи ден тествах платформата и вече съм фен!
Цялата процедура е бърза, а парите пристигат в рамките на 2 дни в сметката на получателя.

Как става?
1. Регистрирате се на сайта на TransferWise с активен имейл
2. След като изберете вида на валутата и сумата, която искате да изпратите, попълвате данните на получателя (сметка, име и т.н.)
3. Transferwise ви изпраща имейл с референтен код, както и сметка в БГ банка (Уникредит), в която трябва да се внесе договорената сума. Преводът може да се осъществи само от банката, към която вие самите имате сметка. Аз, въпреки че имам сметка към Райфайзен банк, реших да внеса сумата на ръка директно във филиал на Уникредит. Е, не се получи. Наложи се да наредя плащането от собствената си сметка (предполагам, че чрез възможността да проследи пътя на парите, Transferwise осигурява по-голяма сигурност на клиентите си)
Реално се прави вътрешен превод (между български банки), а парите пристигат на чуждата сметка за 2 работни дни.
4. По време на целия процес, клиентът има възможност да проследи статуса на парите си, а Transferwise изпраща мейл за всяка следваща стъпка.

Какво спестих?

За превод на 400 евро към немска сметка Raiffeisen Bank искаше да ме "глоби" с такса от 26 евро, курсът на валутата беше в мой ущърб, а времето за трансфер- 5 работни дни.

Направих превод на същата сума с Transferwise, като таксата, която ми беше удържана беше 5,48 лв.(!), а парите, които бяха преведени в четвъртък, бяха на съответната сметка в понеделник, тъй като петък беше празник в Германия.
Накратко:
Изпратих 789лв. (с включена такса трансфер), а към немската сметка бяха преведени: 400,58 евро.

Единствения недостатък беше, че за около 2 дни от сметката ми бяха блокирани около 100 лв., за което не бях уведомена. 
Дали тези 100 лв. бяха блокирани от Transferwise също не е сигурно, тъй като от банката не успяха да ми обяснят причината. Допускам обаче, че е така, тъй като се случи директно след превода. Както и да е, само 2 дни по-късно, 100-те липсващи лева бяха отново видими на сметката ми. 

Спестих си 46лв (само от разликата в заплатените такси, без да пресмятам загубите от курса на банката), а по-нататъшни коментари са просто излишни.
Препоръчвам платформата с две ръце!


Update:
Повече от година по-късно (днес е 06.05.2017) и множество преводи (някои, от които на стойност над 1000 лв.) мога да потвърдя съвсем отговорно, че платформата си заслужава!! 

До Италия и назад: Рим-Неапол-о.Капри

Пътуването ни до Италия тази година бе планирано още есента на миналата и включваше посещение на Рим, Неапол и Амалфи. Няма да се впускам в детайлно описание на личните си впечатления и емоции от една страна заради тяхната субективност, от друга от липсата на талант за писане на подобен род текстове. Ще се спра обаче на някои практически съвети, които биха били полезни за друг, тръгнал на екскурзия към Ботуша.

*Самолетни билети: ние се спряхме на Wizzair основно заради цената, която на посока варира около 50-90 лв. в зависимост от това, колко рано е закупен билета. Естествено, ако потърсите билети седмица-две преди самото пътуване, вероятността да намерите билет под 150 лв. на посока е доста нищожна. Съветът ми е, след като сте избрали датите за пътуване и самата дестинация, да действате експедитивно със закупуването на билет, за да избегнете евентуални неприятни изненади по-късно. Допълнителен разход, който вдига цената е добавянето на багаж. В зависимост от това дали пътувате само с ръчен багаж или с куфар цената (на посока) скача с 29 лв. за голям кабинен, ръчен багаж и 35 лв. за куфар до 23 кг. (цените са по спомен и само за Wizzair). Като цяло, ако пътувате в група с хора, които познавате добре, бихте могли да спестите, като си поделите куфар за по-обемния багаж (вкл. и козметиката/течности над 100 мл.), а най-цените лични вещи да вземете безплатно със себе си в самолета като малък ръчен багаж. Полетът ни беше до Rom Fiumincino и трая около 2 часа.

*Трансфер летище-централна гара: Самото летище, което се намира на около 30 км. от центъра на града, предлага добри възможности за транспорт. Ние се спряхме на трансфер с автобус, които спира пред един от изходите на летището (следвайте табелките за bus transfer). Няколко фирми превозват пътници към центъра на града, като гишетата им се намират едно до друго, а цената на човек и посока варира около 4-5 евро. Автобусите пътуват до късно, като на час има средно около 2-3 автобуса към централната гара на Рим-Термини.
Тук е една от фирмите, от която може да се закупи билет дори предварително. Последното е препоръчително единствено и само, ако сте готови да се доверите на точността на авиокомпанията, с която летите. При нас полетът имаше закъснение от почти 2 часа, което директно би означавало да загубим билетите си, тъй като те се купуват само с точен час за отпътуване и по последна информация презаверка за по-късно не е възможна.

Какво ще решите да видите в Рим, е въпрос на лична преценка и до голяма степен на времето, с което разполагате. Ако сте от типа "кулинарни туристи"- градът предоставя множество изкушения за небцето. Ако пък спадате към групата на "културно-ориентираните", то тогава в Рим сте на правилното място! :)
Тъй като вече имам няколко посещения на вечния град, мога със сигурност да кажа, кои са моите любими местенца, които ще видите и по-долу в снимковия материал.

Започвам с Палатинския хълм, в който съм влюбена!!! Хълмът се намира в самия център на града, в непосредствена близост до Колизеума. Билетът за него е 12 евро като важи 2 дни и включва посещение и на самия Колизеум. Времето за разходка на хълма варира от 2-4 часа до цял ден в зависимост от личните предпочитания. Ние се помотахме около 3 часа, като пропуснахме посещение на Колизеума, който (като изключим внушителността му) аз лично намирам за доста безинтересна дестинация. Моят съвет е да си купите билет online, защото опашките понякога са доста дълги. Входовете към хълма и Колизеума се намират на около 200 м. един от друг, а изходът от Палатинския хълм се пада зад Forum Romanum.

Опашка за билети за Колизеума

Палатински хълм

Гледката от Палатинския хълм

Съвсем близо до Палатински хълм се намира и Капитолий, където на широките стъпала човек заслужено би могъл да си отдъхне преди да продължи към следващата набелязана цел.

 

 

Прекрасна гледка към целия град се открива и от терасата на Pinicio, която се извисява над Piazza del Popolo. Ако имате време, това е едно прекрасно място, където човек може да изпрати залязващото слънце.

Едно от най-атрактивните места за разходка, комбинирана с вкусна вечеря или чаша вино на фона на хубава музика, си остава популярният квартал Trastevere. Пъстър, шумен, изпълнен с живот и много емоции, Trastevere си остава задължителна дестинация, за всички желаещи да почувстват нощния ритъм на града. През деня кварталът с кокетните улички предлага много изкушения за всеки решил да увековечи пътуването си със сувенир, друг подарък или просто да позяпа в малките магазинчета с препълнени витрини.

Giardino degli Aranci или "Портокаловата градина"  е друго мое любимо място, което също предлага внушителна гледка към Рим. Препоръчвам го горещо за всеки, които има повече време на разположение. Ние за жалост не стигнахме тази година дотам.

Да опишеш Рим накратко е невъзможно, както е невъзможно да се усети неговата многоликост само за 2-3 дни. Забележителностите, които човек може да посети са много, а атмосферата на града се усеща дори (а и може би основно?) в по-периферните квартали и малки улички. Дали ще следвате конкретен туристически маршрут или просто ще се разхождате без план, е без значение- градът е пълен с изненади. Що се отнася до най-популярните забележителности като Fonatana di Trevi и Piazza di Spagna - те са интересни, когато посещаваш града за пръв път, но едва ли ще предизвикат желание при някое от следващите ви посещения.

*Нощувки. Възможностите за пренощуване в Рим са много. Дали ще изберете хотел или Airbnb отново е въпрос на предпочитание. Аз лично винаги избирам Airbnb, когато оставам в даден град повече от 2 дни.

*Градски транспорт. Билетчето за градски транспорт излиза около 1,5 евро (по спомен).

Макар че следващата спирка от пътуването ни да беше Неапол, не смятам да се спирам на града. Ще кажа само, че бях много разочарована. Градът ми се стори неприветлив, изключително мръсен и запуснат, а хората доста бедни. Допускам, че впечатленията ми са силно повлияни от факта, че посетихме града точно по Великден, когато улиците бяха препълнени и хаосът пълен. Въпреки това обаче, Неапол не е град, който бих препоръчала за друго освен за начален пункт на пътуване (заради летището си). Съветът ми е да си спестите района на централната гара, освен ако не сте любители на гетата.
Ако все пак обаче, пътят ви минава оттам и искате да видите нещо интересно, бих ви препоръчала да посетите Cappella Sansevero. Малък музей с впечатляващи скулптури и история. Наистина уникални! Входът беше 7 евро.

Единственото нещо, което ми хареса в Неапол беше метрото му (1 евро на посока), което беше толкова чисто и ново, че в началото се чудехме дали по-погрешка не сме влезли, докато то всъщност не е официално отворено. Предполагам, че причината за фрапиращата му запазеност на фона на всичко друго, се дължи на факта, че не се ползва от местното население (в метрото видяхме само туристи).

Наистина жалко, че град с такава локация и история е оставен да запада, но такива са за жалост последствията от влиянието на мафията в региона.

Затова пък обаче, съвсем близо до Неапол се намира известното крайбрежие на Амалфи и околните градчета- The Amalfi Coast.
Първоначално бяхме решили да си купим билет, с който да използваме един от многото автобуси, които пътуват по цялото крайбрежие и спират във всяко китно градче. За жалост обаче, заради празничните дни, автобусите бяха много на рядко, заради което се отказахме от идеята. Информация за самите автобуси и техните разписания може да се получи в инфо центъра на централната гара в Неапол.
След като пътуването по суша отпадна, започнахме да мислим варианти и в крайна сметка се спряхме на пътуване с джет-ферибот (ferry schedules), а новоизбраната дестинация беше остров Капри. Пътуването с ферибота трая около 50 мин, цената беше по 19 евро на човек и посока, а гледката и тръпката от задната палуба- несравними (джет-ферибот се движи с доста висока скорост, която обаче не се усеща в салона)!!

Като заговорих за високи скорости, може би тук трябва да спомена, че придвижването ни от Рим до Неапол стана с бърз влак. Цената беше много приемлива (около 25 евро на човек/посока) като се има предвид, че взехме 230 км за около час. Аз лично, спрях да гледам таблото, щом достигнахме скорост от 300 км/ч :))
Трябва да се има в предвид обаче, че цените варират в зависимост от това, колко рано е закупен билета.

Но.... Да се върна към остров Капри! С две думи- хареса ми! Малък, китен, с прекрасна гледка.
Островът е доста компактен и може да се обходи дори пеш, ако имате повече от ден. Тъй като ние нямахме се насочихме директно към станцията на фуникуляра, която се намира точно срещу пристанището (Марина Гранде). Билетите се купуват вдясно от самото пристанище, там където са касите и на фериботите. Цената на посока е 1,50 евро, а самото изкачване трае 2-3 минути като фуникуляра стига до Пиаца Умберто.

От Пиаца Умберто може да се разходите по малките улички, които започват от него, особено ако сте само за няколко часа там, както беше случаят при нас.

Препоръчвам ви да си купите някои от типичните за о. Капри и крайбрежието на Амалфи- лимонени продукти. Лимоновите дръвчета там са буквално навсякъде! :)) Аз си лично си купих лимонени сапуни, лимончело (типичен за Италия ликьор) и лимонена паста. Последната беше уникална, особено приготвена със сьомга и бял (сметанов) сос!! Но за това друг път :))

Ами това беше май от мен! Arrivederci!